Проучване на европейския спортен модел

Проучване на европейския спортен модел

Неотдавнашните дебати относно формирането на Европейска суперлига във футбола и нейните възможни последици за състезанията в цяла Европа поставиха на фокус дебатите относно организацията и управлението на спорта в Европа.

Като закрито състезание, управлявано от елитна група клубове, концепцията за Суперлигата се смяташе за подкопаваща много от основните принципи на европейския спортен модел.

Европейският спортен модел е широко признат като рамка, която определя основните характеристики на начина, по който е организиран спортът в повечето европейски страни.

Моделът се базира на:

• Пирамидална структура за организацията на спорта и спортните състезания (от масови до национални и международни нива) и централна роля на спортните федерации;
• Система от открити състезания, базирана на принципа на повишаване/отпадане
• Финансова солидарност, която улеснява финансовите трансфери между различни нива и оператори, по-специално от върха до дъното на пирамидата
• Автономия и независимост на спортните организации и представителни органи, ръководени от принципите и практиките на добро управление
• Структури, базирани на доброволческа дейност.

В контекста на възприеманите заплахи за европейския спортен модел, Ecorys и партньорите KEA бяха възложени от Европейската комисия да разгледат продължаващата уместност на модела и да проучат как моделът се адаптира към различни икономически и социални тенденции, засягащи организацията на спорта.

Преглед на методологията

Проучването включваше следните изследователски елементи:

• Фаза на определяне на обхвата, включваща общ преглед на литературата и консултации.
• Проучване на приложението на европейския спортен модел в различни спортове с фокус върху 15 избрани спорта чрез кабинетни проучвания и интервюта. Обхванатите спортове бяха: стрелба с лък, лека атлетика, баскетбол, колоездене, футбол, хандбал, хокей на лед, кънки на лед, джудо, гребане, ръгби, плуване, тенис, триатлон и волейбол.
• Беше проведено по-широко проучване сред заинтересованите страни в спорта, което даде 250 отговора.
• Бяха разработени казуси, за да се илюстрира разнообразието от модели на спортна организация, но също така да се подчертаят примери за това как властите реагират на заплахи за модела.
• Последната фаза на проучването включваше онлайн семинар за валидиране, който беше посетен от около 30 заинтересовани страни.

Ключови открития

Проучването показва, че остава широк консенсус относно стойността на принципите на модела. Той също така подчертава някои разлики в начина на прилагане на модела и задава някои въпроси относно бъдещото развитие на европейския спортен модел.

Адекватност на пирамидалната структура

Спортовете, анализирани като част от това проучване, обикновено следват модел, при който международните, европейските и националните спортни федерации са ръководните органи за даден спорт. Като цяло има и обща структура от масови клубове в основата на пирамидата до национални спортни федерации, които регулират и организират национални първенства и европейски и международни спортни федерации, които обикновено са на най-високото ниво на пирамидата.

Проучването обаче повдига конкретни въпроси относно адекватността на стандартизираната пирамидална структура при справяне със сложни проблеми на управлението. Показани са различни модели и практики за справяне с представителството на групите заинтересовани страни при вземането на решения. Показано е, че механизмите за включване на спортисти се подобряват например, докато напредъкът изглежда по-бавен за други групи, като например поддръжници.

Проучването също така подчертава важната роля на националните лиги при вземането на решения и комерсиализацията. Спортните лиги обикновено се занимават с търговски сделки и особено права за излъчване. Това обикновено е посочено в споразумението между лигата и спортната федерация, където са установени общи принципи за предоставяне на права за излъчване.

Принципът на повишаване/изпадане обикновено се следва в отборните спортове, докато отвореното състезание се запазва в индивидуалните спортове чрез различни видове системи за класиране. Принципът за повишаване/понижаване не се прилага само в няколко изключителни случая на национално и европейско ниво. Ясно е обаче, че механизмите за финансово разпределение също играят важна роля за осигуряването на честна и открита конкуренция. Различните държави прилагат едни и същи системи за промоция и изпадане, но броят на истинските претенденти за националните лиги може да варира. Разликите в нивата на откритост отчасти се обясняват с различните подходи, използвани за разпределяне на приходите от медийни сделки.

Оценка на солидарния принцип

Съществува обща подкрепа за принципа на механизма за солидарност, но като цяло също и ограничена наличност на данни за финансово преразпределение от елитни лиги към по-ниски лиги и аматьорски нива. Ограничените данни и приетите стандарти за преразпределение може да предполагат липса на прозрачност в тази област. Следователно проучването повдига въпроса дали принципът на солидарност е достатъчен, за да гарантира устойчивостта на масовия спорт и дали са необходими повече публични средства и ресурси.

Постоянното значение на доброволчеството

Показано е, че ролята на доброволците е фундаментална за всички спортове. Като цяло има ясна зависимост от доброволците и те играят решаваща роля както по отношение на управлението на спортни клубове и федерации, така и в подкрепа на организирането на спортни състезания (на всички нива). Има обаче доказателства, че броят на спортните доброволци в много спортове и в много държави-членки намалява. Следователно програмите и схемите за подпомагане на доброволчеството ще продължат да бъдат от съществено значение за обслужването на този важен стълб на европейския спортен модел.

Автономия и значението на основните ценности

Според модела спортните федерации или управителните органи трябва да имат достатъчно автономия, за да провеждат организацията на спорта както намерят за добре, но в рамките на закона. Спортните органи трябва да имат способността да се саморегулират и да се ръководят от принципите и практиките на добро управление. Проучването подчертава редица нововъзникващи и нови практики в управлението на спорта, които имат за цел да се справят с организационните и управленски проблеми, свързани с демокрацията и отчетността, и да помогнат за укрепване на принципа на автономия.

Заинтересованите страни се съмняват дали един развиващ се европейски модел на спорта трябва да постави по-голям акцент върху доброто управление като ключов елемент на организация с измерение на „обществен интерес“. Една по-външна перспектива е, че спортът е важен елемент от европейското общество, носещ отговорност за насърчаване на основни ценности като демокрация, равенство и човешки права, които са залегнали в по-широки политики. Следователно ролята на развиващия се европейски спортен модел в подпомагането на запазването на спорта като обществено благо и в подкрепа на политическите цели се очертава като важна тема.

Окончателен доклад

Докладът вече е публикуван на уебсайта на Европейската комисия с подробни приложения, обхващащи 15-те спортни прегледа, резултати от проучвания и казуси.

Докладът може да бъде намерен тук.

За повече информация относно това проучване, моля, свържете се с един от двамата Джеймс Сенет or Джилиан Кели.